Все още има един сериозен страх на българските граждани от приемането ни в Еврозоната. Спрямо данните, които виждаме от другите държави членки, приели еврото, според нас този страх е неоснователен. Това каза евродепутатът Цветелина Пенкова по време на пресконференция.
По думите й основните страхове на българите са свързани с повишаване на цените и инфлационен риск. “Данните от останалите страни членки показват, че това на практика не се случва. Този риск може да бъде управляем - цените се увеличават с 0.2-0.3%, най-високи повишения са наблюдавани в Италия с 0.6%”, обясни Пенкова, като допълни, че в момента се дискутира период от 3-4 години престой на България в Чакалнята, след който ще приемем единната европейска валута.
“Има и много примери, които сочат, че това може да продължи много по-дълго, но всичко зависи от нашата подготовка”, каза евродепутатът. Според нея в момента въпросът не е дали ще влезем, а как и доколко ще сме подготвени. За обикновения българин нещата ще се променят в положителна посока, например така ще отпаднат транзакционните такси. Тя уточни, че всички икономически шокове в Еврозоната и в момента се пренасят в България, но след нашето присъединяване, ние също ще имаме глас в процесите.
Бившият министър-председател на Словения в периода 2014-2018 г. Мирослав Церар пък предупреди, че ефектът от присъединяването е различен за всяка страна. Словения влиза в Еврозоната през 2007 г., но по думите на Церар подготовката за това започна още през 2004 г., когато страната става част от Европейски съюз (ЕС). Той сподели, че е имало голямо информационна кампания, с която словенските граждани били информирани за предизвикателствата и плюсовете от членството. Основен фактор за успешната конвергенция в страната пък е било доверието в единната валута.
На международна конференция днес бяха обсъдени възможностите и предизвикателствата за България от членството й в Клуба на богатите. На нея присъства и вицепрезидентът Илияна Йотова, която коментира, че има редица дефицити по отношение на нашата готовност за Еврозоната. Според Йотова обществото е оставено в неведение за това при какви условия сме приети и какви са основните рискове. В същото време проучване на българска агенция сочи, че приблизително една пета от българите са "ЗА" влизане в Еврозоната.