В момента работя по ключово законодателство - Законодателният акт за промишленост с нетни нулеви емисии. Той въвежда рамка на ниво ЕС, чрез която всички видове технологии с нулеви емисии трябва да започнат да се произвеждат в Европа. Как ще се формира цената на електроенергията в ЕС… Пред ФАКТИ говори евродепутатът Цветелина Пенкова от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
- Г-жо Пенкова, защо ЕС реши, че трябва активно да развива производства и да разчита на собствени енергийни източници?
- Пандемията от КОВИД-19 наруши установения икономически и търговски модел на света и на ЕС. Войната в Украйна усложни ситуацията. Тези предизвикателства показаха, че ЕС трябва да насочи вниманието си към развитие на собствени ресурси и да инвестира във възобновяеми енергийни източници.
В момента работя по ключово законодателство - Законодателният акт за промишленост с нетни нулеви емисии. Той въвежда рамка на ниво ЕС, чрез която всички видове технологии с нулеви емисии трябва да започнат да се произвеждат в Европа. В тях се включват технологиите за изграждане на системи за фотоволтаична и слънчева топлина, за създаване на биогаз и биометан, термопомпи, геотермална енергия, батерии, електроавтомобили. Основната цел на този законодателен акт е да не базираме енергийния си преход на внос на възобновяеми технологии от трети страни (например Китай), а да произвеждаме повече от тези технологии вкъщи и да генерираме растеж на нашите икономики. В противен случай просто ще заменим зависимостта си от един вид суровини и доставчик с други.
Единственият начин, чрез който ЕС може да се справя с процесите на несигурност, е, ако се фокусира именно върху собственото си производство и инвестицията във възобновяеми енергийни източници. Само така Съюзът ще запази автономността и стабилността на своя пазар.
- В Европарламента се обсъжда да се промени начинът на ценообразуване на електроенергията и тя да не зависи от цената на природния газ. Как да разбираме това?
- Целта е да се промени ценообразуването на електроенергията в ЕС така, че да намалим сметките на потребителите максимално бързо. Предложеният график за работа по реформата предвижда до юли месец преговорите в ЕП да са приключили, а в ранна есен промените да се приемат и от трите европейски институции (Европейски парламент, Европейска комисия и Съвет) и да влязат в сила. В последните десетилетия в Европа се радвахме на сигурни доставки на енергийни суровини, което ни позволи да използваме по-краткосрочни договори, за да възползваме от моментите с по-ниски цени. Вече не е така. Нямаме постоянен и сигурен доставчик на енергия. В настоящата ситуация краткосрочните договори са рискови и могат да доведат до много по-висока цена за крайния потребител.
Идеята е не просто ценообразуването на електроенергията да не зависи от нидерландската TTF борса, а да гарантираме и трайно по-ниски цени.
За целта се предвиждат промени, които да насърчат по-ефективното използване на възобновяеми източници. Целите и предложенията за тяхното постигане са ясни и те се фокусират върху по-добра защита на крайните потребители. Трябва да се заложат конкретните политики и цели.
На първо място това, което трябва да направим, е цената на електроенергия да не зависи от природния газ.
Работи се в посока на измисляне и съставяне на друга референтна стойност. Всяка държава членка трябва да е активна в този процес. В България все още домакинствата са на регулирания пазар, който тушира част от шоковите поскъпвания, но не навсякъде в ЕС е така.
- Как цената на електроенергията се превръща в причина за високата инфлация в момента в Европа?
- Несъмнено една от най-важните теми за всяко домакинство през последната година е борбата с инфлацията и покачващите се цени. В България разходите за храна са основната част от бюджета на домакинствата. Високите цени на храните в България, а и в целия ЕС, се дължат на високите цени на енергията. Скъпите ток и газ оказаха влияние върху много сектори, които намалиха продукцията си или въобще спряха производствата си, за да не работят на загуба. Това доведе до недостиг на продукти и допълнително повишаване на цените и засилване на инфлационните процеси.
Решение на проблема е реформата на пазара на електроенергия, която ще позволи цената на газа, или на която и да е друга единична суровина, да не определя цената на електроенергията. Така ще можем да гарантираме, че цените в дългосрочен план ще намалеят и няма да са подвластни на такъв тип шокове, ако се случват в бъдеще.
- Тeзи промени трябва да приключат до юли месец и да бъдат приети от държавите членки, за да влязат в сила през есента. Какво трябва да направят страните?
- Това означава, че новите правила ще се решат в много кратки срокове и държавите членки трябва да започнат работа по изграждане и защитаване на позициите си още от сега. Очакваме тристранните преговори между Европейския парламент, Съвет и Комисия да започнат веднага след лятната ваканция. Имаме ясна заявка от колегата докладчик от ЕП, който е от Групата на социалистите и демократите, че ще се застъпи за активното участие на Централна и Източна Европа в изграждането на механизма. Това е много важно за нас.
Наскоро, по време на една енергийна конференция, отправих и апел към доц. Иван Иванов, председател на КЕВР, с когото споделихме панел, за техния експертен поглед и оценка как промените ще се отразят на българския пазар, за да подготвим силна национална позиция, която ще защитавам на предстоящите преговори.
- Какъв дял енергия, произвеждана от възобновяеми източници, трябва да възникне в Европа, за да се каже, че имаме по-голяма сигурност на доставкитe?
- Статистиката в отделните европейски държави е твърде различна. Най-голям дял на енергия, произлизаща от възобновяеми източници, има Швеция - цели 57%. България се намира в средата на общоевропейските стойности по този показател, защото 22% от енергията в нашия енергиен микс идва от възобновяеми източници. При държавите на дъното на тази класация стойностите варират между 11% - 13%. Именно заради тези различия не можем да назовем конкретно число, с което да обвържем дела на енергия, произвеждана от възобновяеми източници, който ще ни гарантира сигурност на доставките. Важна е тенденцията за неговото увеличаване и инвестициите в тази сфера.
Това не бива да се случва за сметка на базови енергийни източници като ядрената енергия. Трябва да намерим баланса между възобновяемите технологии и производството на електроенергия чрез конвенционални технологии. Няма как да имаме стабилна и сигурна енергийна система без базови енергийни мощности.
- Да приемем, че добием нужното количество електроенергия. Как ще се пренесе тя между европейските държави. ЕС има ли готовност за повече пренос на електроенергия?
- Именно това е един от акцентите в законодателния акт, за който вече споменах. Освен върху производството на енергия, ще се фокусираме и върху изграждането на солидна преносна система. Важно е тази свързаност да бъде приложена и при възобновяемите източници на енергия. Когато имаме, например, свръхпроизводство на енергия от вятърни турбини в един регион на Европа, тя да бъде пренасочена към такива с ограничени ресурси.
Безспорно технологиите за съхранение представляват по-голямо предизвикателство за сектора, но затова е необходимо и наложително да насочим усилията си върху възможностите за пренос. Инвестиции в тази посока са заложени и като освен акцент в законодателството, по което работя в момента - Законодателният акт за промишленост с нетни нулеви емисии.