Общоевропейски доставки на газ биха гарантирали сигурност в дългосрочен план и доста по-ниска цена, когато се договарят по-големи количества, отколкото от всяка една от държавите членки поотделно. Претенции би могло да има от отделни държави като Германия и Италия, които потребяват по-големи количества, а и вече имат договорени по-ниски цени в сравнение с други държави. Европа потребява около 300 млрд. куб. метра годишно, а повече от половината се използва от Германия (б.р. – 90 млрд.) и Италия (б.р. – 60 млрд). Ето какво още сподели евродепутатът Цветелина Пенкова – от групата на социалистите, а също така и член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент, пред ФАКТИ.
- Г-жо Пенкова, големият въпрос преди зимата е ще имаме ли газ. Вие сте член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент. За какво си говорите с колегите?
- Логичният отговор е, че газ ще има, но на каква цена? Това е голямото предизвикателство както пред европейските институции, така и пред всяка страна. Всеки търси в момента, говоря за страните, алтернативи как да се намерят достатъчно количества на нормални и достъпни цени. Това са двата основополагащи фактора, за да се гарантира, че ще има сигурност в енергийната система. Това, което се прави в България, е завършването в най-кратки срокове на връзката с Гърция, за да може да гарантираме допълнителни количества азерски газ. Не се пренебрегват и преговори с „Газпром“, защото все пак по договора имаме количества газ, които са били предвидени за България. Друга тема, която става много популярна в рамките на Европа, е възможността за собствен добив. Където има залежи на природен газ, трябва да се разгледа и възможността за добив. Говоря в рамките на ЕС. Последните данни, с които разполагам, показват, че ако се използват собствените ресурси на ЕС и Норвегия, то те са еквивалент на това, което се внася в Европа от Русия, за 20 години.
- Очаква се председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнен да обяви на 14 септември таван на цените на електроенергията. Какво да очакваме?
- Към момента няма още излязло официално разписаното предложение. Министрите на енергетиката на страните членки на Европейския съюз се събират на извънредна среща на 9 септември. На сбирката основното, което ще разгледат, е налагане на таван на цената на електроенергията
и отделяне на цената на газа като определяща в цената на електроенергията.
Това са краткосрочни мерки, които целят да подпомогнат най-вече домакинствата, а и да не се рискува спиране на индустрията и затваряне на бизнеси. Това са кризисни и краткосрочни мерки, които ще бъдат за определен срок.
- Европейският съюз ще договаря ли единно внос на газ?
- Това е предложение, което се обсъжда още преди началото на кризата. В средносрочен и дългосрочен план за мен това е една от правилните политики. Така ще се гарантира сигурност и дългосрочност на доставките, респективно и по-ниска цена.
- Цената ще бъде ли диференцирана спрямо различните страни, защото Германия потребява повече и договаря по-ниска цена, а говорим все пак и за различни доходи…
- В момента ситуацията е такава и това е причината ние да настояваме за едно общо договаряне на цените на газа, за да се гарантира по-ниска цена за всички. Принципът на солидарност в ЕС, за който говорим от много време, да не е само на хартия.
- Ще се съгласят ли големите държави за споделят единна цена?
- Не виждам друго решение в момента. Икономиките ни са толкова обвързани… Или трябва да се съгласят, или тези, които не са съгласни, трябва да подпомагат държавите, които не могат да си позволят или по някаква причина нямат нужните количества газ. Според мен е по-добре да има обща европейска политика за доставката на газ.
- Имаме зависимост от Русия и ако говорим за петрол. Там какво ще се случи?
- Тук се наблюдават интересни неща. След като се разбра, че ЕС ще въведе таван на цените, знаете, че има и ембарго, от което България е изключение, ОПЕК веднага намали производството. Какво означава това? Цената веднага ще се вдигна. Тук става въпрос за сериозни взаимодействия по темата.
- За какво да се готвят българите през зимния сезон…
- Решение ще бъде намерено и то няма да е за сметка на потребителите. Държавата и ЕС ще се включат в подпомагането, но това, което всеки от нас може да направи, е да се замисли за начините, по които можем да пестим. Ако намалим с 1 градус температурата в жилището, пестим 6% разходи за отопление.
- Скоро ЕС прие ядрената енергия за зелена. Какво развитие очаквате по тази тема…
- Много страни в ЕС доскоро не приемаха развитието на ядрената енергия като опция, но в последните 2 месеца тази позиция се промени. Европейският парламент прие ядрената енергия за зелена и устойчива, а това означава, че в нея ще се инвестира и тя ще се развива.
- Какво можем да спечелим ние?
- Ние имаме силно развита ядрена енергетика. Около 40% от енергийния микс идва от АЕЦ „Козлодуй“. Това е и причината ние да изнасяме електроенергия. Със сигурност трябва да продължим развитието на нови ядрени мощности. В дългосрочен план ядрената ни енергийна мощност е безпрецедентен елемент от енергийния микс на Европа. Няма как да пренебрегнем и възможността от повече инвестиции във възобновяеми източници на енергия. Реално ситуацията в България не изглежда толкова лоша, колкото ние си позволяваме да я представяме. В България 40% от енергийния микс е ядрена енергия, а 20% са възобновяеми източници. На тази база ние стоим добре на фона на ЕС.
- Означава ли това, че вие сте за строежа на нова ядрена мощност?
- Да, това стои на масата и трябва да се разглежда.