България може да заема позиция по някои теми, която да се различава с тази на останалите европейски партньори - и в това няма нищо страшно. Напротив, тя трябва да има възможност да изказва различни позиции в Брюксел и да ги обяснява със самочувствие.
Така вижда нещата Цветелина Пенкова (ПЕС/БСП), която скоро приключва първия си мандат като евродепутат. Преди да стане част от Европейския парламент тя работи във финансовия сектор в Лондон. Смята, че между последните ѝ две длъжности има значителни разлики. Най-голямата сред тях са резултатите - докато в корпоративните среди е по-лесно те да бъдат отчетени, в Европейския парламент това става далеч по-бавно.
"В Европейския парламент това, което сме постигнали до момента, често ще му видим реалния ефект за обществото и за икономиката след пет, шест, седем или осем години в зависимост от законодателствата. Може би заради това понякога нашата дейност и работа остава неразбрана от хората, тъй като отнема малко повече време, за да видят какво сме направили", казва Пенкова в подкаста на Булевард България "Европеец", в който представители на Gen Z задават въпроси по важни за тях теми.
Тя определя като едно от най-трудните неща в професията си именно това да обясни защо работата на евродепутатите е важна, както и дългосрочния ефект от решенията, които се взимат в парламента - "т.нар. несекси дума отчет" - какво всъщност е постигнато за последните пет години.
Едно такова постижение, върху което тя акцентира, е дейността ѝ по европейското законодателство за стартъпи. Самата тя определя финансовия сектор в ЕС като малко по-консервативен в сравнение с американския или азиатския пазар и по-малко склонен да поема високорискови проекти. Отделно, регулациите в Европа са и по-затегнати.
"За да привлечеше сериозен капитал в стартиращ проект, който е базиран на иновация, на нещо ново, което не може да се пипне, види или измери - ти трябва да го сложиш в регулаторната рамка. [Това е така], защото начинът, по който работят инвеститорите в Европа, е - ако то не е описано от закона, за тях то не пасва във всичките темплейти, които имат, и те не могат да оправдаят инвестицията в такъв проект", посочва Пенкова.
А ако има фондове, които биха инвестирали в подобни проекти, финансовите условия и лихвите за заем не са особено благоприятни за прохождащите предприятия. Именно поради тези причини подобно европейско законодателство за стартъпите е необходимо.
Първата стъпка по него е създаването на самата дефиниция за стартъпите, за да може да се гарантира достъпът им до финансовите пазари. В законодателство са заложени и различни допълнителни данъчни облекчения, защита на правата на заетите в този сектор, както и много други параметри, с които да се регулират, но и стимулират прохождащите предприятия.