Еврозоната е сърцевината на европейската общност. България може да стане част от тази сърцевина, когато икономиката и доходите ни станат сравними с тези на страните там. Трябва да се спре емиграцията на българи заради по-високо заплащане. Това заяви бившият външен министър и евродепутат Ивайло Калфин пред EURACTIV България.
Калфин бе един от участниците на международната конференция “България в Еврозоната – възможности и предизвикателства“, която събра икономисти, финансисти, банкери и изследователи от страната и от чужбина. Сред участниците във форума са Паул Танг, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и професорът по право Мирослав Церар, министър-председател на Словения в периода 2014 – 2018 г.
“Необходима е реална конвергенция на икономиката, а искаме да сме в еврозоната“, подчерта Калфин.
Според него хората са недоверчиви по темата и се притесняват, че доходите им ще паднат, а цените ще се увеличат, защото не знаят какво да очакват.
“Еврозоната не е политически успех, нито похвала за правителство, а да имаш икономика, която е добра. Затова натискът върху правителството трябва да бъде по-силен. Както и да спрем да повтаряме, че сме в чакалнята, нищо не чакаме“, обясни той.
Бившият премиер на Словения Мирослав Церар коментира пред EURACTIV България, че подготовката за еврозоната е дълъг процес.
“Словения се присъедини към валутния клуб през 2007 г., но започнахме подготовка още през 2004 г, когато бяхме приети в Европейския съюз“, обясни той.
Според Церар на България и е нужна много силна информационна кампания, в която задължително гражданите да са информирани за всички бъдещи рискове, за да знаят какво да очакват.
Евродепутатът Цветелина Пенкова, член на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите не Европейския парламент акцентира върху предизвикателствата, с които ще се сблъска България, при влизане в еврозоната. На първо място това е загубата на суверенитет.
“При влизането в ERM2 и Банковия съюз България не губи, а прехвърля част от правомощията си към Европейската централна банка. По този начин се споделя суверенитет в тази сфера, не се губи“, обясни тя.
Според нея най-важно е хората да бъдат навреме информирани за рисковете. Всички се притесняват дали ще се повишат цените и ще има ли инфлация след еврото. Данните в останалите страни-членки категорично сочат, че този риск е управляем. Тук влиза и познатото закръгляне, което обикновено засяга по-евтините стоки, които човек ползва.
“Дали ще се покачат цените, което е едно от основните опасения на българите, зависи от т.нар. реална конвергенция или догонването на цени и доходи, синхронизирането на действията на бизнеса. Да, това догонване вероятно ще доведе до повишена инфлация“, каза Пенкова.
Един от основните рискове при присъединяването ни към еврозоната са асиметричните шокове. Те се получават, когато икономиката в дадена страна, регион, промишлен сектор, се изкриви под въздействието на дадено събитие.
Вицепрезидентът Илияна Йотова смята, че членството в еврозоната не е нова касичка за допълнителни средства, а преди всичко отговорности и възможности.
“Липсата на информация и прозрачност при водене на преговорите е един от съществените дефицити по пътя на членството ни в пространството с единна валута. България пет години преговаря, но разговорите останаха заключени в кабинетите на министрите, в офисите на европейските ни партньори, недостъпни за българските граждани“, заяви Йотова по време на конференцията.
Според нея е парадоксално, че в парламентарната ни република темата не е поставяна нито веднъж на широко обсъждане и дискусия.
“Правенето на политики “на тъмно” води до скептицизъм, до чертаене на всякакви конспиративни сценарии, до несигурност, посочи още вицепрезидентът.