Непоследователните и хаотични на моменти действия на управляващите в България засилват очакванията на хората за тежки времена, казва евродепутатът от групата на S&D
БСП - София дава трибуна на сайта си за различни защитени и обосновани мнения и идеи, свързани не само с миналото, настоящето и бъдещето на партията, а и с обществено-политическата обстановка в страната.
Гост на БСП - София днес е евродепутатът от групата на S&D ЦВЕТЕЛИНА ПЕНКОВА.
- Колко тежка ще бъде предстоящата икономическа криза, която неминуемо ще връхлети България в резултат от мерките за справяне с COVID19, според Вас?
- На този етап можем да кажем, че кризата е в настъпление. Всъщност, тя вече започна и ние сме едва в началото. Неминуемо ще бъдем свидетели на спад в потреблението и ограничаване на производството. Висок процент на безработица изглежда неизбежен, поне на този етап.
Очакванията за тежки времена се засилват допълнително и от непоследователните и хаотични, на моменти действия на управляващите. С всяка следваща предложена икономическа мярка възникват нови и нови въпроси, на които не се намира навременен отговор. Виждаме мерките, които се взимат в други държави, тяхната последователност и конкретна насоченост. У нас в България остава усещането, че е нужно повече планиране и конкретни икономически параметри в стратегията за борба с кризата.
В много европейски страни наблюдаваме вливане на огромни ресурси с цел опит за потушаване на "огъня" и подготовка за по-оптимално справяне с предстоящата криза. От огромно значение за България ще бъде правилното ръководене на фискалната политика, за да можем по-бързо и с възможно най-малко негативни икономически последствия да излезем от кризата. Необходим е ясен план за адекватно, навременно и целесъобразно изразходване на наличните и допълните средства.
- Смятате ли, че мерките, предприети до момента от управляващите, ще доведат до добър резултат?
- Нека разделим нещата. По отношение на здравния елемент – да, тук действията са адекватни и навременни. И те са такива, защото правителството се вслушва в предложенията на Оперативния щаб, където са експертите. За резултата обаче ще можем да съдим едва след време, това е недостатъкът на вземането на решения при кризи. В здравен аспект, България не подцени ситуацията и в сравнение с други държави реагира много побързо и обхватно.
Съвсем друга е картината обаче, когато говорим за икономическите и социалните мерки. Те са ограничени, липсват идеи и посока. За мен е неразбираемо защо мнозинството поиска увеличаване на тавана на държавния дълг до 10 млрд. без да представи пред народните представители поне концепция как ще се изразходват парите за справяне с кризата.
Обещаните 1000 лв. бонус за медицинските лица се оказа, че ще достигне единствено до 1700 души, което на фона на възможностите на бюджета е гротескно. Отделно независимо до колко хора ще стигнат тези пари, те няма да решат проблемите на медицинските работници и като цяло проблемите в здравеопазването. Трябва да се помисли за реформи в тази сфера и дългосрочна стратегия.
- Оправдан ли е нов заем, при това 10 милиарда? И за какво, според вас, трябва да бъдат използвани тези пари?
- Безспорно решаването на проблемите, породени от кризата ще стане с ресурси – финансови, кадрови, научен и здравен потенциал и т.н. При темповете, с които управляващите харчат резервите на държавата ще се наложи да бъдат набавени нови средства. Въпросът е за какво ще отидат тези 10 милиарда. Защо решиха точно такава сума да бъде изтеглена и още куп неясноти. Разбира се никой не отговаря на тези или каквито и да е било въпроси. Нещата се правят на парче и не е ясно как ще бъдат използвани тези пари.
- Една от тези мерки е помощ от държавата за малкия и среден бизнес при плащането на заплатите в съотношение 60:40. От бизнеса обаче отказват да се възползват от нея. Защо, според Вас?
- За 2018 г. 99% от работещите стопански субекти са малки и средни предприятия, от тях микропредприятията са 92% (с наети до 10 души) и формират 62% от БВП (при средно 50% за ЕС). Тоест, малките и средни предприятия са гръбнакът на българската икономика. Мярката "60:40", разбираемо, не може да се ползва от всички. Тя е полезна за средни и големи компании, които могат да планират дейността си и очакват приходи за бъдещи производства, отвъд хоризонта на кризата. Те са и тези, които имат номинално по-големи запаси и експерти, за да достигнат до финансова ликвидност. Да намерят ресурс, дори и при временно спиране на работата. Да задържат работниците, защото евентуалното им освобождаване би струвало повече.
Малките фирми и семейните бизнеси не могат да си позволят и нямат наличните средства, с които да осигурят остатъка от 40% за заплатите на работниците си, както и осигурителната тежест. Планирането при тях е по-скоро месечно и липсва свободен ресурс. Да не говорим, че мнозинството са с кредити, което усложнява още повече ситуацията. Обявените от търговските банки мерки за разсрочване на вноски по главница и гратисен период за лихви, без повишаване на лихви или такси и без да се променят ключови параметри по кредитните договори, е мярка, в помощ на кредитополучателите.
Извън обхвата на държавната помощ остават самостоятелно наетите лица и лицата със свободни професии.
- Колко голям ще е проблемът с драстично увеличаващата се безработица и докъде ще стигне тя? Увеличение с 2 пункта реална прогноза ли е?
- В ход е притеснителна тенденция от началото на извънредното положение. Всеки ден хиляди хора губят своята работа. Към момента има регистрирани над 72 хиляди безработни, от които едва 11 хиляди са си намерили нова работа.
Трябва да се има предвид, че с настъпване на топлите месеци, бум на безработицата тепърва предстои. Много фирми в туристическият сектор все още се колебаят дали да освобождават работници. Определено най-засегнатите сектори ще бъдат туристическият, заедно с развлекателния, в това число ресторанти и заведения.
Аз съм на мнение, че туристически летен сезон в България ще има, дори и той да бъде по-кратък от нормалното, заради очакваното по-късно начало. Всички български граждани трябва да го подкрепим, като изберем български дестинации за летните отпуски.
- Какви са първите и най-важни мерки, които трябва да бъдат предприети за предотвратяване на тази голяма безработица и за спасяване на малкия и среден бизнес, който страда най-много в момента?
- Първо, проблемът при нас се корени в липсата на достатъчно активна комуникация и вслушване в конкретните искания и препоръки на бизнеса. Мерките в много държави на ЕС са адаптирани спрямо необходимостта на конкретния бранш, конкретния бизнес, а не се прилагат на общ принцип. Съгласно анкета, организирана от Българската стопанска камара в периода 31 март – 1 април, едва 8% от фирмите в България биха се възползвали от мярката "60:40" на правителството. От анкетата става ясно, че 42% от компаниите ще направят частични съкращения, а 48% на сто от работодателите ще пуснат част или целия персонал в платен или неплатен отпуск.
Какво се прави в най-голямата икономика в ЕС? Германия предвижда различни спасителни пакети за дружества с над 250 работника под формата на кредитни гаранции и за работодатели с до 15 работника, които ще получават 15 000 евро помощи в продължение на три месеца.
Второ, при сравнение на българските мерки с тези на други държави членки прави впечатление, че българската държава предлага икономически мерки в подкрепа на бизнеса само за времето на пандемията от COVID 19. Предлага чрез търговските банки средства за кредитиране. Подпомага малките и средни предприятия (МСП) като предоставя по-дълги срокове за погасяване на задължения към държавата, но не предприема стъпки към безвъзмездна финансова помощ на бизнеса, с цел стабилизация на икономиката и повишаване на брутния вътрешен продукт. След края на пандемията не се очертава мигновено връщане на икономическите нива до тяхното предходно състояние. Необходимо е, облекчения режим да е с по-дълъг срок, за да даде "глътка въздух на бизнеса".
Трето, важна е грижата за всички. Мярката за увеличаване със 100 млн. лв. на средствата по Националния план за действия по заетостта за 2020 г. заради очакваното драстично увеличение на безработицата, е безспорно необходима. Но трябва и националният бюджет да бъде регулиран, като има ясен план с какви средства разполага държавата и по какъв начин те ще бъдат разпределени.
- Достатъчно адекватно ли се държи опозицията в кризата в момента?
- Не само в момента, а както се оказва и преди това, предложенията на БСП са правилни и адекватни. В момента се предлага да бъдат наложени квоти от 50% в големите вериги за стоки от български производители. БСП неколкократно представяше подобни предложение за минимален праг на произведени в България продукти. Това беше и една от мерките, залегнали в предизборната й кампания още през 2017 г.
Отделно БСП подготви алтернативен вариант на мерки за справяне с кризата. Основно това са предложения за актуализация на бюджета. Предложени са субсидии в размер на една минимална заплата, както и осигуровки, за всеки месец от извънредното положение за всички наети лица на трудов договор към 13 март 2020 г. (началото на извънредното положение), които са принудени да излязат в неплатен отпуск. Такава мярка се предлага и за самонаетите лица, които нямат възможност да работят поради извънредната ситуация.
Опозицията предлага и мерки за общините, като пренасочване на допълнителни средства в размер на 10% от заложените досега. Те биха били компенсация за изгубени собствени приходи. Могат да бъдат използвани за допълнителни дейности като дезинфекции и други, налагащи се заради пандемията. Друго предложение е освобождаване от такса смет и тротоарните такси за бизнеси, които са с прекратена дейност поради извънредното положение.
Предвидени са и приоритетни действия насочени към субсидирането на земеделските производители от подсектори зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство. Това е възможно с допълнително директно субсидиране през ДФЗ в размер на 30 млн. лв.
Опозицията настоява да бъде възстановена нормалната работа на Народното събрание и да има парламентарен контрол. Някой народни представители предоставят в социалните мрежи възможност на гражданите да задават въпроси към министрите онлайн.
Зaрaди извънрeднoтo пoлoжeниe в мoмeнтa ca oгрaничeни прaвa нa грaждaните, a блaгoдaрeниe нa БCП e включeн и члeн от кoнcтитуциятa за прaвa, кoитo нe мoгaт дa бъдaт нaрушeни. Именно такива трябва да са действията на опозицията – коректив на управлението.
- Кои са най-важните социални мерки, които държавата трябва да вземе, за да смекчи икономическия удар, който предстои за хората?
- Мерките, които БСП предвижда, са изплащане по една минимална заплата заедно с осигуровките (725 лева на човек) на хората, останали без доходи – в неплатен отпуск и самоосигуряващите се, за периода на карантинните марки. Такава е практиката в Германия, Италия и Испания. Според изчисленията на социалистите това ще струва 912 милиона лева. Мерките предвиждат и безвъзмездна помощ от общо 30 милиона лева за малките и средните земеделски производители.
- Какво мислите за удължаването на извънредното положение до 13-ти май?
- При въвеждането на извънредното положение управляващите поеха ангажимент да докладват за това какъв резултат са дали мерките, къде има слабости и какво е необходимо да се промени и защо и с колко е необходимо да се удължи срокът. Това обаче не се случва. У хората се заражда чувство на несигурност за бъдещето им, затова и БСП предложи удължаването на този етап да бъде до края на април и след това при необходимост, да се удължи отново.
Необходимо е не само да се предоставя информация, а и да се направи анализ на случващото се през първия месец от въвеждането на извънредното положение и след това да се прави преценка за това, колко и дали трябва да бъде продължавано. Доста европейски държави вече дават индикации за постепенно отпускане на ограничителните мерки в идните седмици (например Дания, Австрия и Гърция). Всичко това, разбира се, е много относително на този етап. Зависи от това какви са били мерките до момента и как се развива здравната и икономическа ситуация.
- Как работите вие по време на тази ситуация?
- Работата в ЕП е активна в момента. Провеждаме дистанционно всички заседания и ключови за момента гласувания (като например за отпускането на средства към държавите-членки в този кризисен момент).
Стартирах кампания под мотото #COVIDONOMICS (#КОВИДОНОМИКА), където коментирам икономическите мерки предприети от българското правителството за борба с кризата. Правя икономически анализи и обзор на мерките, които предприемат останалите държави-членки в ЕС, следя също какво става и в другите Балкански страни, Азия и Америка. Чрез кампанията споделям добри практики на други държави по света. Или пък лош примери, за да не ги допускаме у нас, в България. Възможността да ползваме европейски и световни практики е предпоставка за правилни решения.
В навечерието на големите Християнски празници стартирах и кампанията #PRAYATHOME (молете се вкъщи), с която искам да призова всички, да си останем вкъщи по Великден. Ако позволим масовите събирания да доведат до нов скок на заболеваемостта, това ще ни върне седмици назад и ще доведе до допълнително удължаване на ограниченията. Единствено чрез избягване на струпването на много хора на едно място, особено в контекста на наближаващите празници, можем да се предпазим и съкратим максимално продължителността на здравните параметри на кризата.
Разбира се, помагаме и на медицински заведения в страната с каквото е нужно и с каквото можем – предпазни материали, дезинфектанти, имуномодулатори др.
- Може ли да направите сравнение между сегашната криза и тази от 2008 година? Сега по-трудно ли ще се справим с излизането от нея?
- Ако финансовата криза през 2008 г. започна от инвестиционните банки и след това засегна реалната икономика, то тази започва по обратния ред. Международните финансови пазари реагират винаги изпреварващо, но спадовете там са продиктувани от очакванията за спад на реалното потребление в страните и зоните където те оперират. Тази криза за пореден път ни показва, че икономиката е поредица от скачени съдове и ако един започне да се изпразва много бързо, няма как другите да останат незасегнати.
Всеки един от нас е засегнат директно от сегашната криза и заради това мобилизация на хората ще бъде по-силна, което се надявам ще ни помогне по-бързо да се справим с тази ситуация. Ако кризата от 2008 г. се разгръщаше в рамките на няколко години, то днес това ще се случи за няколко месеца, което предполага и по-бързо излизане от стагнацията. Разбира се, още е твърде рано и не можем да измерим в числа реалните загуби, които ще претърпи икономиката.
Въпреки, че никой не беше подготвен за такава огромна криза, реакциите на европейските институции бяха навременни и адекватни.
- ЕС къде е в цялата тази криза? Как помага и ще помогне на държавите-членки?
- Мерките за подпомагане от страна на ЕС предвиждат финансиране в размер на 37 млрд. евро от структурните и инвестиционните фондове. Възможността за усвояване на финансовата помощ се предоставя на държавите на два етапа. Те ще могат да пренасочат оставащите средства по еврофондовете, а в последствие ще имат възможност и да се ползват от допълнително финансиране. За България това означава, че за конкретни мерки за борба с COVID-19 и икономическите последствия може да преразпредели 812 млн. евро от еврофондовете за 2019 и 2020 г. В случай на нужда, има предвидени за преразпределение още 28 млрд. евро до края на настоящата година, от които за България са предвидени 546 млн. евро. С това общата сума, с която ЕС подпомага България възлиза на 1,35 млрд. евро, с които да се подпомогне целево здравната система и най-силно засегнатите граждани.
ЕС предвижда още 381,5 млн. евро за публично-частни партньорства и целева помощ за изследователската програма "Хоризонт 2020" за директни инвестиции в европейската фармацевтична индустрия, както и в иновативните малки и средни предприятия. Тези средства ще финансират изследвания в търсенето на ваксина, създаването на бързи тестове и подпомагане на диагностика и лечение на пациенти.
ЕП предстои да гласува още предложения за подпомагане на държавите членки на извънредна пленарна сесия на 16-17 април.
- Каква е вашата прогноза за българската и за световната икономика за тази година?
- Очакват се стагнация, ръст на безработицата, бюджетен дефицит, увеличаване на държавния дълг. Най-засегнати ще бъдат малкият и среден бизнес. За България трябва да се предприемат стабилизиращи мерки, защото те ще бъдат в основата на възстановяването на българската икономиката.
По-ниските потребителски разходи, които очаквам да се случат, ще имат отрицателно въздействие върху търговията на дребно, ресторантьорството и всички други услуги, от които се възползваме ежедневно.
Ще има спад на потреблението, нивата на производство и потребление ще се нормализират в следващите 12 месеца. Разбира се, наивно е да говорим за пълно възстановяване до нивата от преди кризата, но големите трусове ще се овладеят.
Полагат се огромни усилия за иновации и преминаване към онлайн обслужване. За пореден път доказваме, че мобилизацията може да се прояви в иновация. За две седмици организирахме онлайн учебен процес на всички образователни нива. В същото време повече от 20 години не можем да въведем „електронно правителство“.
В туризма стагнацията ще премине заедно с отшумяването на здравните аспекти на пандемията. Летен сезон за туризма ще има.
Предстоят ни отговорни решения, за които ще е нужен целият потенциал и ресурс на ЕС - финансов, научен и човешки.
Линк към статия