Структурата на българската публична финансова система, при наличие на валутен борд, не дава възможност на Българската народна банка (БНБ) да предоставя кредити директно на държавата. Това силно ограничава възможностите за безвъзмездно финансово подпомагане на икономиката.
За разлика от предоставянето на заеми, които дори и безлихвени, трябва в определен момент да се върнат, грантовете представляват безвъзмездна финансова помощ, която позволява на изпадналите в нужда лица да поемат така необходимата им глътка въздух. Различните сегменти от обществото и бизнеса трябва да се подпомагат с инструменти, приспособени към конкретните нужди, не да се прилага общовалиден критерий. Едно и също лекарство не може да помогне на всички.
Въпреки че Договорът за функциониране на Европейския съюз също не допуска Европейската Централна Банка (ЕЦБ) да финансира директно държавите в еврозоната, финансовите механизми позволяват да се гарантира обезпечение на държавни облигации, изкупени от частни финансови институции. По този начин на правителствата от еврозоната се предоставя по-лесен и евтин начин за получаване на финансов ресурс. Именно тази гаранция за достъп до капиталовите пазари позволява на държавите от евро-зоната да прилагат по-ефективна макроикономическа политика за подпомагане на своите граждани по време на криза.
От друга страна, с увеличаването на финансовите ресурси и „свежите пари“ в икономиката, нараства и рискът от повишаване нивата на инфлация. Все пак, за разлика от нормално функционираща икономика, в настоящата ситуация на свито потребление от страна на домакинствата и бизнеса, подобни мерки няма да доведат до повишаване на инфлацията, а целят възвръщане до едни относително нормални нива на потребление и икономическа активност.
Възможностите за активна монетарна политика в еврозоната, запазването на работните места и подпомагането на ключови сектори в икономиката стоят в основата на дебата за балансиран избор между грантове и заеми в Европа.
В ситуация на все по-разрастваща се икономическа криза, българската държава може да разчита само на своята фискална и бюджетна политика и на допълнителните средства от ЕС, за да осигури икономически стимули и да подкрепи гражданите и бизнеса. Неминуемо в средносрочен план такава стратегия ще доведе до частично нарастване на държавния дълг. Допълнителният финансов ресурс трябва да бъде използван целесъобразно и с дългосрочна перспектива. В ситуация на драстичен икономически шок, ограничаване на нивата на безработица и стабилизиране на икономическата активност е основен приоритет.
При липсата на ефективен кредитор от последна инстанция, държавата трябва да се превърне в такъв, за да гарантира икономическото благосъстояние на своите граждани. Именно в това се изразява солидарността към гражданите и подкрепата на засегнатите икономически сектори, а не само на част от тях.
За повече информация:
http://www.bnb.bg/AboutUs/AUMission/index.htm
https://www.ecb.europa.eu/explainers/tell-me-more/html/what-is-a-lender-of-last-resort.bg.html