За да има баланс в икономическата система на дадена държава е необходима координация между монетарната политика, която регулира паричната маса на националната валута и фискалната политика, която контролира събирането и разходването на държавния бюджет.
Исторически погледнато, след голямата депресия от 1933, в Европа се наблюдава активен процес на разработване и прилагане на всеобхватни и повсеместни макроикономически стратегии с цел стабилизация и стимулиране на икономическия растеж като противодействие на развиващи се кризи.
Посредством експанзивна монетарна политика, правителството и централната банка могат да стимулират предлагането на пари в икономиката и по този начин да стимулират икономическия растеж по време на рецесия и висока безработица. Освен това, при възможност за свободно прилагане на пълният набор от монетарни инструменти е възможно да се контролират наличността и стойността на паричната маса в обръщение, както и основният лихвен процент.
Поради присъствието на България в паричен съвет, по-широко известен като валутен борд, Българската народна банка (БНБ) не може да осигури директно парично предлагане, което поставя тежестта за стимулиране икономиката ни основно върху фискалната политика на страната.
Ако направим обзор на монетарните и фискалните мерки, предприети от другите държави в ЕС, ще видим разнороден подход отразяващ именно различните способности на всяка от тях. Италия предвижда налагане на мораториум върху изплащането на ипотечни кредити и овърдрафти, Испания предоставя държавни кредитни гаранции за дружества и самоосигуряващи се лица, Германия планира да придобива акции на някои от засегнатите дружества, България отпуска безлихвени кредити и отсрочва изискуеми задължения за период от 6 месеца, а Румъния и Гърция предвиждат намаляване на основния лихвен процент.
Всички тези мерки са пример за разнообразието от действия, които държавите членки предприемат, за да се справят с настоящата икономическа криза. Основната разлика в мерките на отделните страни се дължи на възможността за директно подпомагане на държавите приели еврото, от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Тя предприе безпрецедентни мерки за ликвидна подкрепа на банките в еврозоната в размер на 3 трил. евро, като ликвидността ще бъде предоставяна при отрицателни лихви (-0,75%).
Всичко това показва, че наравно с фискалните мерки, в държави като Франция, Германия, Италия, Испания, Австрия и Гърция, допълнителните монетарни стимули за подпомагане от страна на ЕЦБ ще изиграят основна роля за по-лесното преодоляване на кризата.
От друга страна, държави като България, Хърватия и Унгария разчитат единствено и само на бюджетни мерки. До момента България успя да договори валутна суап линия с ЕЦБ за 2 млрд. евро, която да подпомогне валутния борда при нужда. Тя ще е валидна до края на годината, но може да се удължи при нужда. Тази суап линия позволява на БНБ да разменя левове, до оказания лимит, за евро с ЕЦБ, на досега фиксирания обменен курс.
Това се прави, за да улесни предоставянето на ликвидност в евро на българските банки, ако те имат нужда от нея, но не могат да си я набавят на валутните пазари поради влошената икономическа ситуация. Несъмнено това е крачка в правилната посока, но трябва да бъдем по-активни в дългосрочните си цели, за да можем и ние да имаме достъп до паричните стимули на еврозоната и да излезем по-бързо от кризата.