Една от най-използваните думи по време на настоящата криза е солидарност. Освен нуждата от общи здравни мерки, солидарността има и конкретни икономически измерения. Не бива да се допуска намалената покупателна способност на потребителите да доведе до предлагането и консумацията на стоки с по-ниско качество.
COVID-19 изкара на преден план грижата за общественото здраве, но фокусът не бива да пада единствено върху този аспект на здравеопазването. Предвид очертаващия се спад в покупателната способност, търсенето на хранителни продукти ще се понижи. Най-силно засегнатите групи от населението в резултат на икономическата криза ще бъдат изложени на допълнителен здравословен риск, а именно консумация на стоки с по-ниска цена и занижено качество. Последиците ще се проявят напред във времето - здравословни проблеми, които ще доведат до допълнителен натиск върху здравните системи.
Както в Европа, така и в България, потребителите трябва да бъде насърчавани да полага грижи за себе си. Консумацията на качествени хранителни продукти е ключово за дълголетието и здравето на всеки и трябва да бъде стимулирано, чрез прилагане на подходящи държавни и европейски политики.
Трябва да се спазват и прилагат вече регламентираните високи стандарти за качество на продуктите в общия европейски пазар. Двойният стандарт при храните е нелегална практика, която не бива да бъде насърчавана от неизбежния спад на покупателната способност. Ниските цени не трябва да бъдат функция на понижаване на качеството, а отговорните органи следва да осъществяват стриктен контрол по качеството на всички хранителни стоки, независимо от тяхната продажна цена.
Качеството и изискванията за безопасност на храните трябва да останат високи. Продуктите и стоките, които се продават на пазара, трябва да продължат да отговарят на действащите стандарти. Защитата на потребителите остава основен приоритет за цялата европейска общност. Не бива да се допуска намалената покупателна способност да бъде за сметка на здравето на потребителите.
Държавите членки трябва да обърнат специално внимание върху финансовото подпомагане на предприятията от хранително-вкусовата промишленост, с цел поддържане нивото на качество на продукцията съобразно действащите регулаторни стандарти. В противен случай индустрията е изправена пред път без изход. Намаляването на разходите по производство ще доведе до консумация на нискокачествена стока. Алтернативата за индустрията е да поддържа високо качество, да търпи финансови загуби, заради ниската покупателна способност и да е изложена на риск от закриване на дейността. Това от своя страна ще доведе, както до тежки последици за икономиката и необходимост от внос на стоки от страни извън ЕС, така и до понижение на приходи в държавния бюджет.
Държавата трябва да подържа адекватен баланс между подпомагане на хранително-вкусовата промишленост и гарантиране на достъпни крайни потребителски цени.