През последните седмици наблюдаваме тенденция на подобряване на здравната обстановка в страните от ЕС, след сътресенията породени от COVID-19. На преден план все по-силно излизат притесненията във връзка с икономическата криза.
Единната европейска валута е един от механизмите за справяне в кризисни ситуации. С приемането на Договора от Маастрихт през 1992 г. държавите членки се обединяват около решението Европа да има обща стабилна валута. Единната валута осигурява стабилни цени за потребителите, по-евтини кредити, по-голяма сигурност и повече възможности за бизнеса, предприятията и банките. Финансовите пазари са по-инертни и по-интегрирани, а това води до повишаване на икономическата стабилност и допринася за дългосрочния растеж.
В момента наблюдаваме разнообразие от инструменти и действия, които държавите членки предприемат, за да се справят с настоящата икономическа криза. Основна разлика в мерките на отделните държави, е функция на възможността от подпомагането на държавите членки, които са част от еврозоната, от страна на Европейската централна банка („ЕЦБ“). ЕЦБ предвижда ликвидна подкрепа в размер на 3 трил. евро, при лихвен процент от - 0,75%. Позволяване на банките да оперират временно под изискванията, определен според Насоките на Стълб 2 - буфера за запазване на капитала и коефициента на покритие на ликвидността. Предоставяне на възможност за изпълнение на капиталовите изисквания с по-ниско качество на капитала и възможност за по-голямо провизиране на загуби от необслужвани заеми. Държавите, членки на ЕС, които не са част от еврозоната, сред които и България няма да се използват в пълнота, не попадат в обхвата на мерките, предприети от страна на ЕЦБ.
Паричният съвет, по-широко известен като валутен борд, в който се намира България в момента, не позволява на БНБ да провежда дискреционна парична политика и да рефинансира българските банки. Доколкото в условията на работеща икономика, без кризисни фактори, паричният съвет намалява несигурността в икономиката и създава устойчивост в макроикономически план за търговци и чуждестранни инвеститори, той значително ограничава степента на свобода за реакция при вътрешни и външни шокове върху икономиката.
Икономическата криза предизвикана от COVID-19 представлява, както външно сътресение, заради спада в основните ни експортни пазари, така също и вътрешно сътресение, заради свитото потребление в България. В условията на свободно движение на хора, стоки и капитали на територията на ЕС, икономиките на отделните държави са много по-взаимозависими.
Българската икономика се характеризира с висока степен на отвореност. Основополагащи икономически сектори, като туризъм, машиностроене, търговия и други ще бъдат засегнати, поради зависимостта на България от ключови пазари като Испания, Италия и Германия, с които сме в трайни търговски отношения. Поради това икономическите сътресения в едни от най-засегнатите държави в ЕС от коронавируса неминуемо ще се отразят на България. Търговията и туризмът, които бяха първите засегнати сектори формират 16,5% от БВП на България.
Въпреки че България е сравнително слабо засегната от здравната криза, предизвикана от COVID-19 и има потенциал да излезе по-бързо от нея, справянето с последвалата икономическа криза, в условията на паричен съвет, се очертава доста по-трудно, особено без подкрепата на ЕЦБ. България няма да има достъп до програмите на ЕЦБ, които ще изкупуват държавни облигации на страните членки (които са част от еврозоната) през тази година, за да намали разходите за заеми на правителствата от еврозоната.
При сегашната ситуация от една страна България не може да се ползва от мерките предприети от страна на ЕЦБ, а от друга - паричният съвет оставя БНБ с „вързани ръце“. В същото време отворената ни икономика ще пострада значително от икономическия спад на основните ни търговски партньори, които са в еврозоната. Нужни са спешни стъпки към приемане на еврото, с цел намаляване ефектите от наближаващата рецесия и избягване на евентуална икономическа депресия.