За максимално бързо излизане от икономическата криза е необходимо управляващите да се вслушат в конкретните потребности и препоръки на бизнеса. Активната комуникация между правителствата и малките и средни предприятия (МСП) е от ключово значение. Мерките в много държави на ЕС са адаптирани спрямо необходимостта на конкретния бранш и не се прилагат на общ принцип.
Българското правителство предложи мярката „60:40“, която покрива 60% от възнаграждението и осигуровките на работещите. Тази мярка е полезна за средни и големи компании, които могат да планират дейността си и да очакват приходи от бъдещи производства, отвъд хоризонта на кризата. Те са тези, които имат номинално по‑големи запаси и експерти, за да достигнат до финансова ликвидност. В състояние са да намерят ресурс, дори и при временно спиране на работа. Могат да задържат квалифицирания персонал, тъй като евентуалното освобождаване би струвало повече и носи риск от невъзможност за възстановяване.
От друга страна, общият подход в ЕС, прилаган от правителствата на най-големите индустриални икономики - Германия, Франция, Италия и Испания, за спасителни мерки, изглежда много по-ориентиран към нуждите на конкретните браншове.
Във Франция се прилагат мерки за подпомагане по няколко направления. Предоставяне на преференциални кредити от френските банки и възможност за отлагане на плащането на данъци и осигуровки за големите компании. Предприемат се конкретни мерки за подпомагане на малките предприятия. Подкрепа се оказва, чрез финансово подпомагане от специален фонд за солидарност, предназначен за малки предприятия, с годишен оборот под 1 милион евро, както и за самонаети лица. За да получат подкрепа, бенефициентите трябва да докажат, че поради ограничителните мерки са претърпели спад в оборота от поне 50% спрямо същия период на предходната година. Първоначално беше представена директна помощ от френското правителство в размер на 1500 евро за самонаети лица. Предвид нарастващите нужди, тази помощ бе допълнена с по-мащабна - до 10 000 евро, която ще бъде предоставена от регионалните власти за предприятия, които имат поне един нает работник, но не могат да обслужат своите задължения и не могат да получат заем от банките. Освен това МСП са освободени от плащане на своите комунални разходи като сметките за вода, ток, газ и др.
Ако подобен модел на „персонализиране“ бъде доразвит и приложен на европейско ниво, ефектите от икономическия спад биха били доста по-приемливи. В много европейски страни наблюдаваме пренасочване на огромни финансови ресурси с цел потушаване на „огъня“ и подготовка за по-оптимално справяне с настоящата криза.
От огромно значение е чрез правилно ръководене на фискалната политика, по-бързо и с възможно най-малко негативни икономически последствия да се преодолее кризата. Не е достатъчно правителствата да подпомагат МСП чрез предоставяне на възможности за кредитиране и по-дълги срокове за погасяване на задължения към държавата. Трябва да се предприемат стъпки към предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за бизнеса и работещите, с цел стабилизиране на икономиката, повишаване на брутния вътрешен продукт, запазване на работните места и стимулиране на потреблението. Необходим е ясен план за адекватно, навременно и целесъобразно изразходване на наличните държавни ресурси и допълнителните средства, предоставени от ЕС.