В последните десетилетия, по-голямата част от тежката и леката индустрия се измести в източна Азия в търсене на по-финансово оптимизирано производство. Това изместване на производствени мощности, съчетано с все по-засилващото се влияние на сектора на услугите доведе до много по-несигурна и нетрайна заетост на работещите в България и в Европа.
Породената от COVID-19 глобална пандемия ясно показа, че досегашният модел на запазване на европейска територия предимно на сектори като услугите и научните изследвания е неефективен. Временно препятствие пред свободното движение на стоки и капитали поставя Европа пред проблем на снабдяването с основни стоки. Европа следва да намери решение за задоволяване на своите потребности и пазари.
За изграждането на индустриално производство е нужна сериозна инвестиция, чиято възвръщаемост ще е налице едва след 10-15 г. Този икономически модел предполага по-стабилно производство, което има нужда от дългосрочна заетост на работната сила. От гледна точка на работниците, това очертава по-дългосрочна перспектива и сигурност за тяхното бъдеще. Новите производствени процеси са с висока степен на автоматизация и поради тази причина се очаква и повишаване на търсенето на висококвалифицирана, а не на ниско платена работна ръка. Образование, квалификация и експертни умения на персонала ще доведат до неговата по-стабилна дългосрочна заетост и по-добро заплащане.
Един от основните проблеми на Европейската икономика в момента се корени в стагнацията на продуктивността и липсата на иновации. Нуждаем се от ясна и практически приложима стратегия за обновяване на индустриалното производство на европейска почва, което да отговаря на конкретните нужди на бизнеса. Националните правителства трябва да идентифицират конкурентните предимства на своите държави и целенасочено да подпомогнат производствата с висока добавена стойност. Индустрията е един от основните двигатели за иновации и ще допринесе за активното разработване на нови производствени модели, особено в контекста на Зелената сделка.
Трябва да се възползваме от създалата се ситуация и да насочим всички усилия за привличане на иновативни индустрии. За целта е необходимо държавата спешно да разработи устойчиви политики за осигуряване на експертен персонал. За съжаление, в България все още евтината работна ръка се отчита като предимство и начин за привличане на чуждестранни инвестиции. Това всъщност е симптом на ниска продуктивност. Целта на България не трябва да е да привлича производство заради ниски цени, а заради висока добавена стойност.
Европа и България трябва да се стремят да поддържат една стабилна и конкурентна икономическа среда с цел увеличаване на продуктивността. Това може да се постигне чрез развитието на специализирани и устойчиви икономически ядра в рамките на ЕС и целенасочени и координирани политики на европейско, държавно и регионално ниво.