- 3 месеца карантина; 2 месеца затваряне на ЕС граници
- над 3% икономически спад в БВП на ЕС; 6,7 % ръст на безработица в ЕС
- 60% от хората в ЕС са пазарували онлайн
- 8 млрд. евро извънредни инвестиции в програми за икономическо подпомагане
- 140 млрд. евро за разработване на ваксина и други здравни проекти
- 750 млрд. евро спасителен план в ЕС
Взаимозависимост между държавите членки
В последните десетилетия ЕС е отговарял на новите предизвикателствата пред страните членки с конкретни действия и със засилване на интеграционните приоритети. Разпространението на COVID-19, както и икономическите последствия от ограничаването на свободното движение на европейските граждани още веднъж ни показаха, че за да може да отговорим на глобалните кризи, трябва да работим заедно.
Едноличните мерки за затваряне на границите и търсене на спасение „поединично“- в изолация, не могат да дадат устойчиви и дългосрочни решения.Никоя държава не беше подготвена да се справи сама със здравните, икономическите и социалните предизвикателства. Всички европейски граждани осъзнават, че освен чрез потребление на стоки и храни от други държави, всички зависим едни от други и в осигуряването на здравна сигурност, на базови суровини и консумативи.
Интеграция и солидарност
Именно тази взаимна обвързаност на нашите общества и нуждата от предприемане на съвместни мерки са в основата, върху която се гради цялата идея за европейската солидарност и интеграция. Противно на някои популистки тези, Брюксел не ни налага „отвън“ някакви институционални решения.
ЕС не е просто бюрократична институция със седалища в Брюксел или Франкфурт.
Да, имаме нужда от повече Европа но и от повече европейци. Финансовите ресурси и техническата помощ се оказаха значими във времената на криза. Обмяната на научно-изследователски данни и резултати ще ни помогне да се справим по-бързо не само с тази, но и с всяка друга предстояща криза. Европа на бъдещето трябва да се гради с наука и иновации.
В повечето случаи проблемите идват отвън, но засягат всички държави. Точно както климатичните промени и финансовата криза през 2008 г., пандемията от COVID-19 засягат под една или друга форма живота на всеки един от нас.
Необходима е държавна и общоевропейска стратегия, координиран обмен на добри практики. Необходимо е въвеждането на единни стандарти и „протоколи“, на общи правила.
Финансиране и нови ресурси за бюджетни средства
Европейските институции отговориха с най-амбициозното предложение и безпрецедентен финансов пакет за спасяване на Европа. Общото стимулиране на икономиката, чрез инвестиции в социален капитал и производства от ново поколение, е водещ приоритет на ЕС. Идеята за използване на общ дългов инструмент за финансиране на икономическото възстановяване на отделните страни чрез съчетаване на безвъзмездни средства и заеми изглеждаше немислима до преди няколко месеца.Днес това се очертава като най-ефективното средство за преодоляване на кризата. Въпреки тежките преговори между държавите-членки, Европейският съвет излезе с единна позиция.
Консенсусът около спасителния фонд от 750 млрд. евро е крачка в правилната посока. Колкото предложението за дългосрочния бюджет да не отразява амбициите на всички ни и да не отговаря изцяло на нуждите на европейските граждани, то все пак показва, че лидерите на националните правителства осъзнават нуждата от обща, адекватна и навременна реакция.
За да успеем да компенсирамефинансовия недостиг в бюджета следнапускането на Великобритания, без да увеличаваме вноските на отделните държави към бюджета на ЕС, имаме нужда от увеличение на приходите от собствени ресурси. За да осигурим финансиране за всички амбициозни приоритети, които сме си поставили, ще имаме нужда от дългосрочно и стабилно финансово обезпечение на отделните програми и политики.
Прилагането на общо данъчно облагане върху печалбите на технологичните и въглероден данък на вноса на стоки от трети страни, които не отговарят на установените климатични стандарти, могат да осигурят нужния финансов ресурс, който да ни позволи да инвестираме още по-активно в бъдещето на европейските граждани.
Новите „стари“ приоритети
До скоро, политиките на европейско ниво се ограничаваха главно в общата селскостопанска политика и инвестициите в инфраструктура чрез кохезионните фондове. Зачестилите глобални кризи ни показаха необходимостта от инвестиции и в нови програми. Това ясно показва и започналата промяна в разбирането за ролята, която ЕС трябва да играе в живота на гражданите - въведоха се единни критерии за регулиране на банките, създадоха се инструменти за подкрепа на финансовата стабилност на задлъжнелите държави, засили се контролът на външните ни граници, осъзнахме нуждата от по-силна външна политика.
Кризата, пред които се изправяме днес, изисква от нас да инвестираме в конкурентоспособността на нашите компании и граждани, да осигурим чиста околна среда на следващите поколения, да засилим интегрирането на общия пазар,да осигурим безопасност за нашите потребители, да приложим по-активно цифровите технологии във всички сфери на нашия живот, да интегрираме по-ефективно нашата отбрана, да осигурим по-бързото икономическото и социалното сближаване между различните региони.И не на последно място да осигурим самозадоволяване на потребителските нужди чрез повишаване производствения капацитет в ЕС.
Обединени сме по-силни
Бъдещето ще покаже дали инвестицията в международни организации, като ЕС, ще издържи на предизвикателствата, които предстоят. В модерния свят, който е все по - икономически, дигитално и социално свързан, все повече ще се засилват кризите, които обхващат по-бързо и повече държави. Едноличните решения „на парче“не могат да доведат до бъдещ прогрес. Понякога ни се струва, че европейските институции действат бавно и не прилагат най-ефективното решение на даден проблем, трябва да си дадем сметка, че това е така, защото се взимат под внимание позициите на всички засегнати страни.
Въпреки това, Европа продължава да се доказва като най-доброто място за живеене. Чрез правилни политики и водене на „битки“ единствено около масата за преговори, Европа се установи като център на социалната и икономическа стабилност в световен мащаб.