Все още е трудно да се прогнозира реалната цена на икономическата криза, предизвикана от COVID-19. Процесът на стабилизиране след края на пандемията се очаква да отнеме поне 12 месеца. Категорично не може да се говори за бързо възстановяване на икономическата производствена активност и потребление до нивата от преди времето на кризата.
Трябва да се планира поетапно и дългосрочно. Ако се сравнят мерките прилагани в България с тези на други държави членки на Европейския съюз прави впечатление, че българската държава предлага предимно краткосрочни икономически мерки в подкрепа на бизнеса. Докато в Германия, Франция, Великобритания, Испания и други държави прилагат подпомагащ режим за 6-12 месеца или по-дълго, при необходимост.
Германия, например, планира да инвестира около 100 млрд. евро за придобиване на дялове в частни компании с цел да осигуряване на ликвидна подкрепа до момент на възстановяване на нормален производствен ритъм. Това подпомага компаниите в дългосрочен план и не позволява спекулативно им изкупуване на занижени цени. В Испания, освен първоначалните мерки за социално подпомагане на населението се планират и последващи два етапа за кредитно стимулиране на местните компании. Франция предвижда инвестиции на стойност 8.5 милиарда евро за да могат компаниите да запазят работници си, като покрива 70% от разходите за възнаграждение до момента на възвръщане на оптимален работен режим. Тези примери показват, че за да се справи с настоящата криза, България трябва да предприеме дългосрочни възстановителни мерки, подкрепящи секторите, които са основен двигател на икономиката.
Необходима е държавна и общоевропейска стратегия. На европейско ниво ключова роля би изиграл координиран обмен на добрите практики. Въвеждането на единни стандарти и „протоколи“, където това е възможно, общи правила и практики. Ако се продължи с поетапното съкращаване на работна ръка, това ще доведе до траен спад в съвкупното търсене, което директно ще понижи и нивата на предлагане. Необходимо е подкрепящите мерки от страна на държавата да са с по-дълъг срок, за да се даде време на бизнеса да се преориентира и адаптира към новата реалност.
При липсата на адекватен и дългосрочен облекчаващ режим, първичните ефекти от намаленото съвкупно търсене ще се отразят сериозно на предлагането, ще се стигне до вълна от безработни и липса на реална икономическа активност.
Разбира се, има сектори, които не зависят до такава степен от човешкия фактор поради високата степен на автоматизация. Те няма да претърпят сериозен спад в производството, но ще бъдат засегнати от намаленото търсене. Резултатът отново ще е - нова вълна на съкращения, а от там и вторичен спад в съвкупното търсене.
Целта е трайно подпомагане на икономиката и бизнеса, а не временно закрепване. Единствено чрез дългосрочни и всеобхватни мерки за стимулиране на икономиката и подпомагане на производството, може да се предотврати този „водовъртеж“, водещ към дългосрочна рецесия.